Charlotte Karlos

I am Lust


Шарлот знаеше, че никога няма да може да бъде вярна на Саша. Не само го знаеше, но и бе сигурна в това по – простата причина, че госпожицата си бе чист смъртен грях и едва ли някога бе знаела значението на думата вярност. Не и се искаше да го наранява, но след това което бяха преживяли, тази вечер , Петрова бе сигурна, че нямаше да има мъж които да може да я задоволи по този начин по които Саша го правеше. Знаеше, че няма да има друг след него, с които да преспи и да не мисли за Лесбърн, да копнее за неговия допир, за неговите изпълнени със страст ласки. Шарлот си мислеше всичко това докато излизаше от дома им, запътила се към близкия бар, Алекзандър я бе уведомил, че тази нощ няма да се прибере имал работа, за това русокоската бе решила да излезне, беше и скучно, а и онази нейна не задоволима страст към секса я изкушаваше да излезе на вън, и тя знаеше в кои бар точно ще намери това, което търси. Беше облечена в къса черна рокля, която разкриваше гледката към прекрасните и оформени крака, но не показваше нищо повече, което караше мъжете да полудяват, бе обула висок черен ток, които я издължаваше и правеше гледката на тялото и още по секси. Влезна в бара, а мъжките погледи веднага я посипаха, оглеждайки я, знаеше какво им причинява дори и да бяха с половинката си, те не се усещаха как я изпиваха с погледите си, карайки жените до тях да я гледат с пълна омраза, но какво можеше да стори, че бе хиляда пъти по интересна за сладурите в заведението от жените седящи с тях. Шарлот нямаше намерение, да си тръгне сама от бара, а и това нямаше как да и се случи. Седна на бара, като още дори преди да поръча, каквото и да  е питие,  пред нея заваляха няколко коктейла, а бармана и се усмихна кухо. Малко след като русокосата госпожица му обърна внимание той и показа, мъжете от които бяха питиетата, а единият от тях получи вниманието й, тя стана от стола на бара взимайки само неговото питие, без да удостои с поглед останалите мъже,които я бяха почерпили. Седна на сепарето на момчето, бе младо с прекрасно оформено тяло, русоляв с прекрасни сини очи, о такива мъже бяха слабост на нашата малка госпожица. Усмихна му се палаво , нямаше намерение да знае името му, нямаше намерение и той да разбира нейното, за това просто реши, че трябва да изпие с него питието си, а след това без да чака лигавщини да има това за което бе дошла в това място. Но и реши, че ще е прекалено грубо дори да не поговори с него за няколко минути, преди да го изцеди и да го остави опиянен от себе си, както правеше с всички мъже, е освен със Саша..

-Благодаря за питието миличък – усмихна му се отново, а той постави ръката си зад нея, като я погледна перверзно в очите, да определено предизвикваше в него това, което се очакваше.
– Няма проблем, аз съм... – и преди да е казал каквото и да е повече, Шарлот сложи пръста си на устните му, като тихо-

- Шшъттт.. Не искам да знам, кой си, а само какво можеш – предизвика го тя, като отпи от коктейла си, а с ръката която до преди секунда бе на устните на момчето мина през тялото му стигайки кракът му и бавно придвижи ръката си до пакета му, като из мърка одобрително, момчето премести ръката си на талията й, като я погали по гръбначния стълб докато не стигна до нежния и врат, като я придърпа желано към себе си и я целуна по устните, но Шарлот не хареса целувката, бе и някак нежелана, не изпълнена със страст и без чувствата, не бе като целувката на Алекзандър, не можеше да се сравни с неговата, и не можеше да задоволи русокоската както тази на Саша..Нито пък допира му, не и доставяше удоволствието, което допира на господин Лесбърн и доставяше.

- Искаш ли да се усамотим някъде ? – попита я припряно момчето без име, но въпроса му бе изпълнен с желанието да я има, а Шарлот нямаше да му откаже.

– Хайде заведи ме у вас.

ац