Smoke.

Vladislav Andreev / 35 / Hunter / Jake Gyllenhaal

Поредната цигара беше извадена от кутията. Може би беше последната? Влад така и не прояви желание да провери. Всъщност, интересуваше ли го? Какво значение имаше, когато денонощният беше точно срещу него, когато дори да нямаше нито една стотинка в джоба си, можеше преспокойно да заплаши онзи нещастник Джим и после пак да си вземе цигари или алкохол, или каквото и да е било. Имаше ли значение? Искаше просто да пуши. Да усеща проплъзването на димящите езици по устата си, преминаващи през дихателните му органи, а после още по - бързо изнизващи се извън организма на мъжа. Усети как за момент се задави. От устните му изскочи неочаквана кашлица. Често се случваше, но никога не я очакваше. И защо? Кутии с цигари убиваха финансите му всеки ден. Беше повече от пристрастен ... изобщо дали съществуваше дума, която да можеше да опише реалното му състояние?
Усети как през устните му се отскубна една тежка въздишка. Все едно, че наистина искаше да си поеме дълбоко въздух. Все едно, че му пукаше за здравето му и все едно, че наистина искаше да прокара нещо свястно в тялото си.
Пълна глупост.
Ако зависеше от него, никога не щеше да си помисли за здравето си. Опа. Ами зависеше. Нямаше семейство. Майка, баща, братя, сестри, братовчедки. А и да ги имаше, дали го вълнуваше? Дали наистина искаше да има нещо общо с тях? Естествено, че ги познаваше. Познаваше всеки един от тях много добре. Но знаете ли какво? Не искаше да има нищо общо с тях. Не искаше дори да ги вижда. А дори нямаше логична причина за това. Искаше просто да бъде далеч от правила, от граници, от задушаващия дъх в лицето на мъжа, който стоварваше ръката си върху сина си, който го душеше и бавно се опитваше да изчисти от лицето на земята. Опа ... ами май имаше причина да ги мраза. Ха. Трагично. А скъпата му майчица ли? Беше умряла от хранително натравяне. Добре, че Владислав не ядеше. Знаеше си, че имаше нещо гнусно в тази мизерия, че гнусотията щеше да го убие ... по - добре цигари, по - добре цигари, по - добре алкохол, по - добре алкохол.
Искаше онази бутилка Джак на витрината. О, колко я искаше ... но не. Онази белязана. Беше по петите й. Трябваше да я хване, да я разпори, да я убие. Нямаше причина за това. Искаше просто да ги убие. Всичките. Просто в това бе видял смисъла на съществуването си. Работеше сам. Странеше от тъпата общност, но отиде на онзи ритуал, о да. Нямаше как да не иде там. Беше в негова полза. Сега щеше да хване онази малка кучка и да я направи на нищо. Защото, хм, защо не? По - добре мъртва, отколкото жива? Нали? Това беше цялата идеология на ловците. А той беше един от тях и щеше да я убие тази, о, щеше да я убие. И не само нея. Всяка друга след това. Само да излезеше от онова заведение ... хайде да излиза вече ...
Той губеше търпение. Стисна почти цялата цигара, поредна, може би трета за последните пет минути. Пепелта го засегна и жарна ръката му. Мъжът стисна зъбите си, но не от шибата цигара, а от шибаното чакане. Толкова мразеше да чака. Прокара ръката си по косата си. Влизаше ... време беше. Нямаше какво повече да чака. Щеше да я убие пред всички.

---

Обаче нея я нямаше. Къде ли беше? О, той щеше да я открие. На всяка цена щеше да лежи мъртва в краката му и той дори нямаше да си направи труда да я закопае. Щеше да я остави като неоткрито диво животно, застреляно при лов. О, щеше да ги го получи. Много, ама много скоро щеше...