primus inter pares

Hugh (The Dark) Algernon the Third

"Primus inter pares — First among equals

Не бе най-големият, и първородният от греховете. Бе всъщност вторият - нещо, което хич не му се нравеше. Бе в природата му да е първи - сред всички. Сред равните.

Бе чиста и неподправена Гордост, в най-истинското ѝ проявление. Нямаше как да бъде втори сред братята и сестрите си. При все, че бе приел образа на малко момче, Хю Алджернън Трети, Тъмния, както сам се бе нарекъл, не отстъпваше на никой от семейството. По свое изобщо не-скромно мнение (понеже неговото мнение нямаше как да е скромно, като се вземе на предвид кой грях олицетворяваше) мнение, не отстъпваше дори на самият им създател, на Луцифер Всесилният.

Мнението му за собствената му персона, както и се очакваше, бе изключително високо. Държеше се така, сякаш не бе способен н грешна постъпка, сякаш всяко негово дело е светая светих. По своята същност бе лицемер, егоист, използвач, криещ се зад невинната си маска.

Хората се кланяха пред неговия трон, незнаещи че биваше изграден от лъжи.

Защото това малко момче, при все че бе живяло векове наред, си оставаше такова - момче. Уплашено, самотно дете, което нямаше към кого да се обърне и в опитите да запълни очакванията, които Техния господар имаше за него, отблъскваше, лъжеше и използваше всички наред, а около себе си поставяше ледена стена, непроходима, непоклатима, непропукана.

Щеше ли да се намери някой, който да я счупи?

Щеше ли Хю най-сетне да има семейството, за което мечтаеше, и в чието търсене се луташе безспир толкова векове? Можеше ли да намери покой в нечие присъствие?

Или отново щеше да надене трънния си венец върху черните къдри и да продължи своето търсене на мястото, където принадлежи.

Грехът най-сетне бе пристигнал в Блек Холоу. Щеше ли да остане?

Древно дете.