Money doesn't talk, it swears.

- Млъквай, Харпи! - сопна се момичето.
Повдигна крака и ги прехвърли от другата страна на табуретката, като едновременно с това завъртя и тялото си.
- Хайде, хайде, какво си ми застанала по средата на нищото. Тръгвай! - заповяда и се изправи, като пооправи късата си червена рокличка.
- Ама... ама..
- НЯМА ама! - кресна. - Не си мисли, че ще ти търпя жалкото и непристойно за положението ти поведение - каза й го съвсем направо.
- Ама... аз имам.. р-р-раб..
- Какво? Имаш какво?
- Работа. Трябва да свърша някои неща. Не работя, както знаете, сам...
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! - гласът й стана все по - сериозен, по - силен и от самото врякане по - грозен, но и толкова победоносен. Все едно, че всичко й принадлежеше. - Искам да свършиш всичко, което съм посочила в списъка - и хвърли парчето хартия в лицето на момичето пред нея. - И не искам грешки. Всичко ТРЯБВА да бъде перфектно. Няма да правя никакви компромиси. Внимавай какви ще ги свършиш - спокойно каза. Вече не грачеше.

Ето така става с децата, които не са подлагани на никакъв контрол, оставени сред многото пари, многото луксове, с бавачка, която очевадно не си е свършила работата, докато се е занимавала с, така наречената, Калиопа Клемент. Която по идея на съдбата, беше започнала да живее далеч от баща си. Майчица си нямаше. Даже не я помнеше как изглежда. Нямаше идея наистина, никога не се е говорило за нея, а и Калиопа хич не я интересува. А и истината за тази жена е толкова отвратителна, че е добре, че не знаеше нищо за нея.

Не й трябваше тъпата й майка ... имаше си баща, който пък имаше много пари. Можеше да запълни всяка липса, която искаше. Всъщност... тя почти не беше виждала баща си. Може би няколко пъти годишно, което я правеше чист сирак. Обикновено не са й обръщали особено внимание. Особено бавачките й, които само си седяха на удобното кресло и все й се караха за най - малкото нещо - сега можеше тя самата да се кара.

За щастие, баща й бе направил поне едно добро нещо - беше й оставил да се разпорежда с парите му. Калиопа никак не беше глупаво момиче. Предвид примитивното й държание спрямо персонала и кифленско лигав вид. Беше изключително хитра и за много, доста смела, което всъщност се обясняваше с болестта й*. Тя не се страхува от нищо. Случвало й се е да я нападат, да пробват да я убиват, изнасилват и какво ли още не. Дори не е подала оплакване в полицията. И във всички случаи не й е пукало. Понякога е вършила такива безумия, че да се катери по парапета на моста, да си играе с отровни змии, една, заради които, Калиопа почти не умряла. Истината е, че колкото и да вярва, че никой не се интересува от нея, баща й постоянно търси изследователи, фармацефти, все хора с опит, които да намерят лек за болестта й. Той наистина се опасяваше за живота й. Не случайно в къщата, в която живееше дъщеря, постоянно имаше охрана, която ходеше с нея навсякъде, което беше много неприятно за девойката. Не можеше да ги понася. Искаше да ги изхвърли. Баща й не й позволяваше, колкото и да му беше повтаряла, че не иска тези хора около себе си. Бяха й неприятни. Тя не харесваше никого. Сама можеше да се грижи за себе си - както си въобразяваше. И въпреки това, не можеше да бъде напълно сама, защото ГОЛЕМИЯ така казва. Мразеше, когато не получаваше, както й се нравеше. Затова често бягаше от къщата. А после я търсят с дни и не могат да я открият. И можете ли да повярвате? Веднъж помислили, че умряла, и решили да направят погребението й!

Както и да е... сега работеше като модел, което беше и жалката мечта на живота й - междувременно развиваше дизайнерските си умения - искаше да стане дизайнер/моден. Беше решила, че преди да започне, щеше да е добре да придобие опит. Затова сега правеше толкова много неща едновременно. Като и печелеше доста пари, които принадлежаха единствено на нейната собствена банкова сметка.

На много кратко - това е историята на живота й, в който досега не се беше случвало нещо кой знае колко интересно, което да си заслужава да се спомене. Най - интересното сега предстоеше.

*Болестта на Урбах-Вите