some nights i wish i could go back in time, not to change things, just to feel a coupe of things twice.

by Abigail. Съб Юли 28, 2018 7:23 pm

Абигейл вървеше, по - скоро търсеше нещо. Глас. Постоянно го чуваше и я побъркваше. Следваше го. Дори не бе осъзнала, че се намира в гората.
Хайде, ела при мен.
Гласът бе на майка й, която почина, когато Аби бе на шест години. Тя просто си въобразяваше, но всичко бе от тревата и от алкохола. Твърде силно вярваше, че това, което се случва е истина.
- Идвам. Изчакай ме - вече леко се ядосваше, че майка й не я чака. Забърза се още повече, за да я настигне. Не осъзнаваше, че всъщност само тя го чуваше. Беше толкова наивна. Затича се. Гласът ставаше все по - силен и настоятелен, а тя все по - бърза и по - бърза, опитвайки си да мине през храстите и дърветата...
Беше краят на гората, а пред нея имаше път.
Тук съм, Аби.
Идваше от другата страна на пътя. Блондинката се усмихна като малко дете, което щеше да получи нова играчка. Беше толкова близо и толкова щастлива. Тичайки, направи опит да премине пътя.. бам!

***

- Миличка, най - сетне се събуди. Докторите казаха, че си късметлийка, че си оцеляла - рече някакъв мъж с весел тон и с усмивка на лицето. Прокара пръстите си през косата й. Абигейл го гледаше уплашено. Огледа мястото. Предполагаше, че това бе болница, но защо беше там? Защо всичко я болеше?
- Кой си ти? - попита Аби като мръдна главата си на ляво, за разкара ръката му от нея.
- Аз.. аз съм баща ти, Аби. Не ме ли помниш? - с разтреперен глас каза мъжът, който беше на път да се разплаче и продължаваше да я гали по главичката, но блондинката постоянно се мърдаше.
- Баща? И коя е Аби? Аз не познавам баща си, нито момиче на име Аби.. - продължи да говори. Беше объркана. Не знаеше какво става. - .. аз не знам к- коя съм. Защо съм тук?
- О боже.. кажи, че в момента си правиш някаква шега с мен. Нали това е шега, миличка? - разплака се и се отдръпна от нея.
- Престани да ме наричаш така. Не съм ти никаква. Дори не знам кой си.
- Изгубила си си паметта - прошепна той, а след това започна да й говори със строг и повишен тон, даже на моменти викаше и в същото време плачеше. - Чуй ме. Ти си Абигейл. Аз.. аз съм твоят баща, може би в момента не можеш да се сетиш, но ми повярвай, моля те - блондинката продължаваше да я гледа объркано, а баща прокара пръти през русите й коси. - Аз съм твоят баща. И ти знаеш това? Повярвай ми!
- Помощ! Помощ! - прекъсна го Аби като започна да крещи, а плачът на мъжа стана по - силен и продължаваше да й говореше, но тя не го чуваше, а просто крещеше, за да дойде някой и да го махне от нея. - Той е луд! Помощ! Помогнете ми!
Изведнъж през вратата дойдоха две медицински сестри като отделиха баща й от нея. Помолиха я да излезе, а момичето на леглото продължаваше да крещи и накрая русата сестра й би приспивателно..

by -amelia Съб Юли 28, 2018 7:24 pm

Добре дошла!

some nights i wish i could go back in time, not to change things, just to feel a coupe of things twice.

some nights i wish i could go back in time, not to change things, just to feel a coupe of things twice.

Re: some nights i wish i could go back in time, not to change things, just to feel a coupe of things twice.